изтърколвал

Речник на българския език

1. изтърколвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтърколвал е производна форма на изтърколвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтърколвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтърколвал е производна форма на изтърколвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изтърколвал — мин. деят. св. прич. м. р.

изтърколвал е производна форма на изтърколвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изтърколвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изтърколвал е производна форма на изтърколвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).