изтърколва

Речник на българския език

1. изтърколва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изтърколва е производна форма на изтърколвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изтърколва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изтърколва е производна форма на изтърколвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изтърколва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изтърколва е производна форма на изтърколвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).