изтъркаляхте

Речник на българския език

1. изтъркаляхте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

изтъркаляхте е производна форма на изтъркалям (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. изтъркаляхте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

изтъркаляхте е производна форма на изтъркалям (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).