изтъркаляло е

Речник на българския език

1. изтъркаляло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтъркаляло е е производна форма на изтъркалям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изтъркаляло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтъркаляло е е производна форма на изтъркалям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изтъркаляло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтъркаляло е е производна форма на изтъркалям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).