изтъркаляло

Речник на българския език

1. изтъркаляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтъркаляло е производна форма на изтъркалям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изтъркаляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтъркаляло е производна форма на изтъркалям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изтъркаляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

изтъркаляло е производна форма на изтъркалям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изтъркаляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изтъркаляло е производна форма на изтъркалям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).