изтъркало

Речник на българския език

1. изтъркало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтъркало е производна форма на изтъркам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изтъркало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтъркало е производна форма на изтъркам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изтъркало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изтъркало е производна форма на изтъркам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изтъркало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изтъркало е производна форма на изтъркам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).