изтъргвах

Речник на българския език

1. изтъргвах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

изтъргвах е производна форма на изтъргвам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. изтъргвах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

изтъргвах е производна форма на изтъргвам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).