изтървавахте

Речник на българския език

1. изтървавахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

изтървавахте е производна форма на изтървавам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. изтървавахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

изтървавахте е производна форма на изтървавам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).