изтървавал съм

Речник на българския език

1. изтървавал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изтървавал съм е производна форма на изтървавам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изтървавал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изтървавал съм е производна форма на изтървавам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. изтървавал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изтървавал съм е производна форма на изтървавам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).