изтървавало си

Речник на българския език

1. изтървавало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изтървавало си е производна форма на изтървавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. изтървавало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изтървавало си е производна форма на изтървавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. изтървавало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изтървавало си е производна форма на изтървавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).