изтървавали

Речник на българския език

1. изтървавали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изтървавали е производна форма на изтървавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изтървавали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изтървавали е производна форма на изтървавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изтървавали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изтървавали е производна форма на изтървавам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изтървавали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изтървавали е производна форма на изтървавам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).