изтървавала

Речник на българския език

1. изтървавала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изтървавала е производна форма на изтървавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изтървавала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изтървавала е производна форма на изтървавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изтървавала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изтървавала е производна форма на изтървавам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изтървавала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изтървавала е производна форма на изтървавам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).