изтървавал

Речник на българския език

1. изтървавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтървавал е производна форма на изтървавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтървавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтървавал е производна форма на изтървавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изтървавал — мин. деят. св. прич. м. р.

изтървавал е производна форма на изтървавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изтървавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изтървавал е производна форма на изтървавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).