изтървава

Речник на българския език

1. изтървава — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изтървава е производна форма на изтървавам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изтървава — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изтървава е производна форма на изтървавам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изтървава — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изтървава е производна форма на изтървавам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).