изтърбушил си

Речник на българския език

1. изтърбушил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изтърбушил си е производна форма на изтърбуша (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изтърбушил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изтърбушил си е производна форма на изтърбуша (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).