изтърбушил е

Речник на българския език

1. изтърбушил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтърбушил е е производна форма на изтърбуша (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтърбушил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтърбушил е е производна форма на изтърбуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).