изтърбушило е

Речник на българския език

1. изтърбушило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтърбушило е е производна форма на изтърбуша (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изтърбушило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтърбушило е е производна форма на изтърбуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).