изтърбушили са

Речник на българския език

1. изтърбушили са — мин.неопр.вр., 3 л., мн. ч.

изтърбушили са е производна форма на изтърбуша (мин.неопр.вр., 3 л., мн. ч.).

2. изтърбушили са — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изтърбушили са е производна форма на изтърбуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).