изтърбушили

Речник на българския език

1. изтърбушили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изтърбушили е производна форма на изтърбуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изтърбушили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изтърбушили е производна форма на изтърбуша (мин. деят. св. прич. мн. ч.).