изтърбушила си

Речник на българския език

1. изтърбушила си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

изтърбушила си е производна форма на изтърбуша (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. изтърбушила си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

изтърбушила си е производна форма на изтърбуша (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).