изтърбушила

Речник на българския език

1. изтърбушила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изтърбушила е производна форма на изтърбуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изтърбушила — мин. деят. св. прич. ж. р.

изтърбушила е производна форма на изтърбуша (мин. деят. св. прич. ж. р.).