изтърбушил
1.
изтърбушил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
изтърбушил
е производна форма
на изтърбуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
изтърбушил —
мин. деят. св. прич. м. р.
изтърбушил
е производна форма
на изтърбуша (мин. деят. св. прич. м. р.).