изтърбуши

Речник на българския език

1. изтърбуши — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изтърбуши е производна форма на изтърбуша (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изтърбуши — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изтърбуши е производна форма на изтърбуша (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изтърбуши — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изтърбуши е производна форма на изтърбуша (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. изтърбуши — повелително наклонение, ед. ч.

изтърбуши е производна форма на изтърбуша (повелително наклонение, ед. ч.).