изтърбушеше

Речник на българския език

1. изтърбушеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

изтърбушеше е производна форма на изтърбуша (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. изтърбушеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

изтърбушеше е производна форма на изтърбуша (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).