изтърбушел е

Речник на българския език

1. изтърбушел е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтърбушел е е производна форма на изтърбуша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).