изтърбушело е

Речник на българския език

1. изтърбушело е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтърбушело е е производна форма на изтърбуша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).