изтърбушела е

Речник на българския език

1. изтърбушела е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изтърбушела е е производна форма на изтърбуша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).