изтърбушел

Речник на българския език

1. изтърбушел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтърбушел е производна форма на изтърбуша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтърбушел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изтърбушел е производна форма на изтърбуша (мин. деят. несв. прич. м. р.).