изтърбушвахте

Речник на българския език

1. изтърбушвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

изтърбушвахте е производна форма на изтърбушвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. изтърбушвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

изтърбушвахте е производна форма на изтърбушвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).