изтърбушваха

Речник на българския език

1. изтърбушваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изтърбушваха е производна форма на изтърбушвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изтърбушваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

изтърбушваха е производна форма на изтърбушвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).