изтърбушвах

Речник на българския език

1. изтърбушвах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

изтърбушвах е производна форма на изтърбушвам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. изтърбушвах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

изтърбушвах е производна форма на изтърбушвам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).