изтърбушвал си

Речник на българския език

1. изтърбушвал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изтърбушвал си е производна форма на изтърбушвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изтърбушвал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изтърбушвал си е производна форма на изтърбушвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. изтърбушвал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изтърбушвал си е производна форма на изтърбушвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).