изтърбушвал е

Речник на българския език

1. изтърбушвал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтърбушвал е е производна форма на изтърбушвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтърбушвал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтърбушвал е е производна форма на изтърбушвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изтърбушвал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтърбушвал е е производна форма на изтърбушвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).