изтърбушвало съм

Речник на българския език

1. изтърбушвало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

изтърбушвало съм е производна форма на изтърбушвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. изтърбушвало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

изтърбушвало съм е производна форма на изтърбушвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. изтърбушвало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

изтърбушвало съм е производна форма на изтърбушвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).