изтърбушвали

Речник на българския език

1. изтърбушвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изтърбушвали е производна форма на изтърбушвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изтърбушвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изтърбушвали е производна форма на изтърбушвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изтърбушвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изтърбушвали е производна форма на изтърбушвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изтърбушвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изтърбушвали е производна форма на изтърбушвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).