изтърбушвала си

Речник на българския език

1. изтърбушвала си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

изтърбушвала си е производна форма на изтърбушвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. изтърбушвала си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

изтърбушвала си е производна форма на изтърбушвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

3. изтърбушвала си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

изтърбушвала си е производна форма на изтърбушвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).