изтърбушвала е

Речник на българския език

1. изтърбушвала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изтърбушвала е е производна форма на изтърбушвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изтърбушвала е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изтърбушвала е е производна форма на изтърбушвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изтърбушвала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изтърбушвала е е производна форма на изтърбушвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).