изтърбушвал

Речник на българския език

1. изтърбушвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтърбушвал е производна форма на изтърбушвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтърбушвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтърбушвал е производна форма на изтърбушвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изтърбушвал — мин. деят. св. прич. м. р.

изтърбушвал е производна форма на изтърбушвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изтърбушвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изтърбушвал е производна форма на изтърбушвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).