изтърбушва

Речник на българския език

1. изтърбушва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изтърбушва е производна форма на изтърбушвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изтърбушва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изтърбушва е производна форма на изтърбушвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изтърбушва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изтърбушва е производна форма на изтърбушвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).