изтъпяло

Речник на българския език

1. изтъпяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтъпяло е производна форма на изтъпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изтъпяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изтъпяло е производна форма на изтъпя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

3. изтъпяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтъпяло е производна форма на изтъпея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. изтъпяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

изтъпяло е производна форма на изтъпея (мин. деят. св. прич. ср. р.).