изтъпяла

Речник на българския език

1. изтъпяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изтъпяла е производна форма на изтъпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изтъпяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изтъпяла е производна форма на изтъпя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

3. изтъпяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изтъпяла е производна форма на изтъпея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

4. изтъпяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

изтъпяла е производна форма на изтъпея (мин. деят. св. прич. ж. р.).