изтъпял

Речник на българския език

1. изтъпял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтъпял е производна форма на изтъпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтъпял — мин. деят. несв. прич. м. р.

изтъпял е производна форма на изтъпя (мин. деят. несв. прич. м. р.).

3. изтъпял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтъпял е производна форма на изтъпея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. изтъпял — мин. деят. св. прич. м. р.

изтъпял е производна форма на изтъпея (мин. деят. св. прич. м. р.).