изтъпявал

Речник на българския език

1. изтъпявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтъпявал е производна форма на изтъпявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтъпявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтъпявал е производна форма на изтъпявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изтъпявал — мин. деят. св. прич. м. р.

изтъпявал е производна форма на изтъпявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изтъпявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изтъпявал е производна форма на изтъпявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).