изтъпчело

Речник на българския език

1. изтъпчело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтъпчело е производна форма на изтъпча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изтъпчело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изтъпчело е производна форма на изтъпча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).