изтъпчел

Речник на българския език

1. изтъпчел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтъпчел е производна форма на изтъпча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтъпчел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изтъпчел е производна форма на изтъпча (мин. деят. несв. прич. м. р.).