изтъпквало

Речник на българския език

1. изтъпквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтъпквало е производна форма на изтъпквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изтъпквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтъпквало е производна форма на изтъпквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изтъпквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изтъпквало е производна форма на изтъпквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изтъпквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изтъпквало е производна форма на изтъпквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).