изтъпкало

Речник на българския език

1. изтъпкало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтъпкало е производна форма на изтъпча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изтъпкало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изтъпкало е производна форма на изтъпча (мин. деят. св. прич. ср. р.).