изтъпил си

Речник на българския език

1. изтъпил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изтъпил си е производна форма на изтъпя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изтъпил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изтъпил си е производна форма на изтъпя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).