изтъпил е

Речник на българския език

1. изтъпил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтъпил е е производна форма на изтъпя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтъпил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтъпил е е производна форма на изтъпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).