изтъпило

Речник на българския език

1. изтъпило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтъпило е производна форма на изтъпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изтъпило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изтъпило е производна форма на изтъпя (мин. деят. св. прич. ср. р.).